Ще ги срещнем неведнъж през живота си. Ще ги разпознаем отдалече, ще ги усетим. Те са Хората-Слънца. Огряват ни с усмивката си, окриляват ни и ни издигат, осветяват пътя ни, стоплят понякога премръзналата ни душа. Не искат нищо в замяна, не са токсични, просто присъстват и блестят.
Благодаря на всички Хора-Слънца, които «случайно» пресякоха с лъчите си едногодишната траектория на Серендипия, един блог за литературен превод и обща езикова култура. Благодаря както на самите участници в някои от публикациите, така и на подкрепящите, коригиращите, споделящите и коментиращите читатели. Без всички ВАС нито една буква от Серендипия не би била възможна.
Преди година, когато блогът стартира, почти наивно, но напълно откровено написах: новородено-прохождащо-изгряващо-разцъфтяващо ми е. Да. Серендипия се роди, проходи, изгря и разцъфна. Но е необходимо да измине още много време, за да порастне, да стъпи здраво на краката си и устреми походка, да заблести в истинската си светлина, да се превърне в красиво цвете.
Предстоят ни много нови вълнуващи срещи и се надявам ВИЕ, Хора-Слънца, да сте винаги там.
С пожелание за лъчезарни и огрени дни,
Антоанета Л. Лазарова
20 февруари 2017 г.
Серендипия 