Защо някои автори създават творбите си на език, различен от майчиния им?

Възможно е това да се дължи на факта, че някои от тях израстват в мултикултурни среди и от малки овладяват с лекота два или три езика. Други, превърнали се в имигранти, се нагърбват с тежката задача да творят на езика на страната, която ги е ‘осиновила’, за да произведенията им достигнат до по–голям брой читатели.

Ще продължа с някои имена от световната литература, без значение какви са били техните мотиви за вземането на подобно решение. Произведенията им са четени и препрочитани от нас многократно, но може би само в редки случаи сме отдавали значение на ‘малката’ подробност, че са писани на език, който е чужд за техните автори. Мисля, че заслужават двойно признание и както съм казвала и друг път, човешката гениалност е безгранична.

А знаете ли откъде произлиза думата гений?

От латинската genius и означава дух–покровител. Според римската митология, геният се раждал едновременно с мъжа и го съпровождал в житейския му път. Той предопределял съдбата му, оказвал влияние върху характера и способностите му и изчезвал след неговата смърт. За разлика от мъжете, които имали своя индивидуален гений, жените имали един общ и той бил богинята Юнона. В повечето открити релефи и рисунки, гениите са изобразени като крилати младежи, държащи плитка чиния или рог на изобилието. От тях произхожда и християнското вярване за ангелите–пазители. Гении са имали не само мъжете, а и селата и градовете, местностите и предметите. Тъй като геният определял човешкия ingenium (характер, вродени качества), думата постепенно започнала да се употребява като синоним на вроден талант.

Но да се върнем на нашите литературни гении.

Ако наскоро сте чели някое от произведенията на долупосочените автори, моля оставете коментар с Вашите впечатления.

Джоузеф Конрад 

Авторът на класическите творби Сърцето на мрака и Тайният агент е роден в Украйна, в семейството на разорени полски аристократи. От малък, освен на майчиния му полски, е обучаван на различни други езици, измежду които: руски, френски, латински, гръцки и немски. След смъртта на родителите му, младият Джоузеф заминава за Франция, където живее в продължение на четири години, водейки доста авантюристичен живот. През 1878 г. се включва в английската търговска флота, което му позволява да опознае Африка, Южна Америка и Азия. На 37 години получава британско гражданство и малко след това публикува първия си роман Лудостта на Алмейър. Избира да пише на английски език, който научава на 20–годишна възраст. Това е коствало много усилия на писателя, който имал силно подчертан акцент и немалко ограничения при писането. Веднъж той споделя: „Когато пиша, водя болезнена борба с този език, който не чувствам като собствен, но чиято собственост за съжаление съм“. Твърде възможно е, животът на Конрад в различни страни и неясната му представа за неговата идентичност да са били определящия фактор при избора му на език за неговите творби.

 Владимир Набоков

Набоков е израстнал в богато руско семейство и също е получил образование на няколко езика. Освен руски, авторът на Лолита е усвоил доста добре английски и френски. С избухването на руската революция, семейството му се премества най–напред в Англия и след това в Германия. През 1940 г. писателят и съпругата му, която е еврейка, заминават за САЩ, за да избегнат разпростиращия се в цяла Европа нацизъм. От този момент Набоков започва да пише произведенията си само на английски език. Лолита е творбата му, получила най–голяма популярност. Началото ѝ често е цитирано като пример за едни от най–добрите фрази, написани някога на английски. Прилагам го по–долу за англоговорящите читатели. Текстът е достоен за възхищение, поради поетичното му, нетипично за прозата звучене.

„Lolita, light of my life, fire of my loins. My sin, my soul, Lo-lee-ta: the tip of the tongue taking a trip of three steps down the palate to tap, at three, on the teeth. Lo. Lee. Ta. She was Lo, plain Lo, in the morning, standing four feet ten in one sock. She was Lola in slacks. She was Dolly at school. She was Dolores on the dotted line. But in my arms she was always Lolita.”

Самюъл Бекет 

Бекет, известен повече с драматургичните си творби, е изучавал френски, италиански и английски език в Тринити Колидж, в родния му Дъблин. След това, пътува из Европа и през 1930 г. се установява окончателно в Париж. Той пребивава там по време на нацистката окупация, като казва, че се чувства „по–добре във Франция по време на война, отколкото в мирна Ирландия”. Въпрос на предпочитания, бих добавила. Пише първия си роман Мърфи на английски език и след това го превежда на френски. След войната започва да твори почти изцяло на френски, включително и пиесата, която се смята за връх в творчеството му – В очакване на Годо. Бекет превежда сам на английски всичките си произведения, написани на френски език.

 Джак Керуак

Истинското име на Джак Керуак е Жан–Луи Керуак. Считаният за един от най–важните американски автори на ХХ век е син на канадски родители от френски произход. И както е логично, майчиният му език е френския и по–точно, диалект, който се говори в провинция Квебек. До 6–годишна възраст не е учил англиийски език и е започнал да го говори по–свободно в края на юношеските си години. Първите му произведения са написани на френски език. Дори една от най–известните му творби По пътя е започната на френски и след това, завършена на английски. Изборът на Керуак да пише на този език е повлиян най–вероятно от литературните среди, в които се е движил – членовете на т.нар. бийтпоколение.

Емил Чоран 

Чоран е румънски философ и е написал първите си произведения на румънски език. На 17 годишна възраст започва да учи философия в Букурещкия Университет, където усвоява доста добре и немски език. Това му позволява да чете Кант, Шопенхауер и най–вече Ницше в оригинал. През 1937 г. продължава образованието си в Париж – град, в който прекарва по–голямата част от живота си. Оттогава до неговата смърт през 1995 г., Чоран пише изключително само на френски. Негова е мисълта: „Без националност – възможно най–добрият статус за един интелектуалец”.

 Милан Кундера

Милан Кундера е чешки писател, който пише както на родния си чешки, така и на френски език. Той е един от известните интелектуалци по време на Пражката пролет през 1968 г. Изказванията му срещу окупацията на Чехословакия от войски на Варшавския договор довеждат до забрана на неговите произведения и до изключването му от Комунистическата партия. През 1975 г. Кундера е поканен да преподава в университета в Рен, Франция и се установява да живее там. Интересното при Кундера е, че той пише романите си на чешки език, а оставя френския за есетата. През 1984 г. написва в Париж, на чешки език, един от най–известните си романи – Непосилната лекота на битието, който едва през 2006 г., 22 години по–късно, бива публикуван и в Чехия.

Ако публикацията Ви хареса, моля споделете я в социалните мрежи или натиснете Follow долу вдясно.

Благодаря Ви и до нови срещи!