„Душата е инструмент с четири струни, наречени Земя, Вода, Огън и Въздух.”

Изкуството да откриеш себе сиПротивно на всякакви очаквания и прогнози, в деня на книгата, няма да поместя списък с 10-те най–продавани заглавия в цял свят или да препоръчам 20-те задължителни за прочит творби, нито да ви обременя с това колко важно е да четем книги. В деня на книгата разговарям с Марк за наука и рационализъм, изкуство и ритуали, философия и религии, музика и душевност, и за живота. В световния ден на книгата ще ви срещна с писателя Марк Торра, чиято последна книга Изкуството да откриеш себе си имах удоволствието да преведа от испански на български език. Ако трябва да направя преценка на работата си и от гледната точка на преводач, бих казала, че всеки един ден, от първия до последния, докато работех по този проект, бе като едно пътуване. Не беше трудно, а много интересно. Пренесох се в далечни земи, докоснах се до непознати култури и най–безценното – научих много нови неща. Разчитах изцяло на помощта на автора, тъй като между нас не стоеше никоя издателска къща като посредник. В първоначалния стадий на всеки превод, преводачът е преди всичко читател. Бих желала да изразя мнението си за книгата като читател, споделяйки моето най–първо впечатление. Ръкописът, който ми изпрати Марк, започваше с цитата на Виктор Юго:„Думите са тайнствените посетители на душата”. Убедена съм, че след като прочетох този ред, вече знаех, че всичко останало ще ми хареса. И не сгреших. Изкуството да откриеш себе си е първата от поредицата книги, проследяващи преживяванията на Куси, една малка пастирка от Андите, по време на пътуването ѝ към нейния вътрешен свят. В отделните части на тази поредица, тя се среща с различни персонажи, които ѝ помагат да вникне в едно много древно познание. Символите на четирите основни елемента, комбинирани в глифи и основните архетипи, заложени във всеки един глиф правят възможен диалога на Куси с нейното вътрешно ‘Аз’. Действието се развива в Андите, гръбначния стълб на Майката Земя. И както е написал самият автор в епилога на книгата „по този начин, търся сближаване с една земя, на която не съм се родил, но чувствам като моя родна. На езика кечуа на онези, които се стремят да изградят такива мостове, им се казва чака рунас (мъж или жена мост). Това са мостове, които пресичат пространството, за да обединят различни култури, но също така и времето, за да ни свържат с миналото, което сме имали и бъдещето, което желаем.”

Марк Торра е автор на множество публикации и също така на книгите: Мастай, алхимия на преоткриването, Анатомия на душата при инките и Изкуството да откриеш себе си. Освен това, той посвещава голяма част от времето си на разработването и привеждането в действие на различни социални и екологични проекти в слабо развити страни. Родом е от Урус, малко селце, разположено в Пиринеите. След завършване на висшето си образование в Университета на Барселона, напуска Испания. От 1995 г. до сега е живял и работил в различни държави от петте континента. Така, той влиза във връзка с различни култури и начини на мислене и най–вече с хора, които той нарича ‘хора на земята’. Именно благодарение на тях, той усвоява един по–различен модел на възприемане на живота и достига до извода, че бъдещето на планетата зависи от нашия капацитет да прилагаме на практика идеите, с които другите култури могат да ни обогатят. Авторските му съчинения, обикновено са свързани с философското течение спиритуализъм и с нови тенденции, жанрове, които разработва чрез разказа и есето. Не можах да се стърпя да не започна интервюто с въпрос, свързан с езика, на който твори Марк.

А.Л.Л.: Спомням си, че когато ми изпрати стиловите правила за превода на книгата, ми привлече вниманието факта, че си започнал да я пишеш на каталунски език, но си я завършил на испански. А след като си превел книгата на английски, си направил някои модификации направо на този език. На кой език се чувства най–добре Марк Торра, когато пише: каталунски, испански, английски, някой друг?

М.Т.: Зависи от това, какво пиша. Например, когато се отнася за художествена литература или есета, ми е по–удобно да го правя на каталунски или испански, докато научните статии винаги ги пиша на английски език. В случая на Изкуството да откриеш себе си и Мастай, алхимия на преоткриването, първата ми книга, беше така, както го описваш по–горе. Превода от един на друг език ми позволи да подобря текста. Всеки един език добавя по нещо от себе си и ако писателят се справя с лекота с превеждането на ръкописа, от един на друг език, той може да използва това като още една възможност за доизглаждане на творбата си.

А.Л.Л.: Живял си в много страни от цял свят и си опознал техните култури и традиции. Съгласен ли си, че човек не е от там от където е роден, а от където протича живота му, но въпреки това трябва да поддържа винаги жива връзката с корените си?

М.Т.: Ще отговоря на този въпрос, използвайки езика на четирите основни елемента. Нашите корени съответстват на елемента Земя. Онези, в чиито характер доминира този елемент, имат нужда да поддържат силна връзка със своя произход, с тези корени. Те са като растения, които не желаят да бъдат пресадени. Докато онези, при които липсва елемента Земя, чувстват, че нямат корени и се движат от място на място. Първите обикновено са по–методични и по–предпазливи, докато вторите са по–спонтанни и по–дръзки. И разбира се, винаги трябва да поддържаме връзка с нашите корени, но едновременно с това да се обогатяваме от мястото, където живеем, да се адаптираме към него по съвсем естествен начин и без да страдаме по земята, от която сме дошли.

А.Л.Л.: Изкуството да откриеш себе си или първата част на книгата за камъните куйа е твоята последна книга. Куйите ни направляват да окрием пътя към себе си и ни показват как да се свързваме със заобикалящия ни свят. Може ли да се каже, че те са начин на живот?

М.Т.: За мен камъните куйа са много неща, зависи от това, как подхождаме към тях.

За тези, които го правят чрез науката и рационализма, те са инструмент, който им помага да вникнат в петте фундаментални, според мен, отношения в природата. И този инструмент им позволява да ‘нарушат’ законите на разума. Законите, които науката използва в настоящия момент произлизат от Аристотел и смятам, че те до известна степен, ограничават нашия потенциал на разсъждение, базирайки се върху едни неправилно изтълкувани взаимодопълване и противопоставяне. Да разсъждаваме означава да свързваме едно нещо с друго, но ако нашата представа за основните типове взаимоотношения, съществуващи в природата, не е точна, следователно изводите, до които достигаме в нашето разсъждение също няма да бъдат точни. Законите на мисленето са нашата оперативна система. Когато се екипираме с подобрената версия на тези закони, бихме могли да приложим научния метод по по–ефективен начин.

За онези, които се приближават към куйите по пътя на изкуството и ритуалите, те представляват начин на изразяване, който им помага да извършват различни ритуали или мандали с цел да завали дъжд или да има мир на света, например.

Онези, които решават да се доближат до куйите по пътя на философията, откриват в тях една цялостна философска система, основаваща се на приложената на практика логика, която тези камъни ни показват.

Онези, които подхождат към тях от гледната точка на религията, виждат куийте като лъч светлина, озаряващ пътя им. Но за разлика от различните религии и техните догми, куйите не ни казват кое е позволено и кое не, а ни просвещават, помагайки ни да идентифицираме възможните връзки между всичко и всички и естествените закони, които ги ръководят. Това ни позволява да установим, кое е правилното, но не защото сме го прочели в нечии наставления или правила, а защото разполагаме с едно по–добро разбиране на това, как всяко едно наше действие може да засегне както нас самите, така и нашето обкръжение.

Куйите не са начин на живот, а по–скоро ни разкриват една различна логика, с която можем да изтълкуваме по–добре цялата съвкупност от взаимоотношения. Затова не бих казал, че те изискват от нас да променим начина си на живот, ами да се научим да го възприемаме под един нов ъгъл.

А.Л.Л: Архетипите, или основните идеи, заложени в камъните куйа, представляват ли една ценностна система?

М.Т.: Архетипите описват житейски ситуации и различни начини на поведение, по които можем да се държим в тези ситуации. Това ни помага да анализираме двойствения характер на всяка една от ситуациите и нашите способности да се справяме с тях. Например, каква би била нашата реакция пред дадена ситуация, когато тази реакция е с наситена енергия или нехармонична, или в противоположния случай – когато е със слаба енергия и е хармонична. Несъмнено, когато правя усилието да опиша нивото на хармоничност, с което отреагираме при всяка една ситуация или, с което изразяваме нашата способност за реакция, използвам определена ценностна система. Тя ми служи за основа и върху нея изграждам моето разбиране за хармоничност. Точно по същия начин, ако бих търсил да изразя тази хармония, чрез даден музикален инструмент: бих изходил от една музикална гама, която всъщност представлява една тонална система. Интересното при камъните куйа е че те са само един инструмент и всеки един може да го настрои според собствената си ценностна система. Ако моята те въодушевява, това е чудесно, но ако не – можеш да изградиш твоя собствена. В книгата Изкуството да откриеш себе си описвам камъните куйа като инструмент, но не го настройвам според нечия ценностна система. Докато в следващата, озаглавена Ритъмът на душата и върху която работя в момента, настройвам този инструмент според една ценностна система.

А.Л.Л.: А свириш ли на някакъв музикален инструмент?

М.Т.: Душата е музикалния инструмент, който се опитвам да настроя и да свиря на него. Всеки от нас го прави, но много хора не знаят това. Душата е инструмент с четири струни, наречени Земя, Вода, Огън и Въздух и които, за да се настроят добре, не трябва да са нито много отпуснати, нито много затегнати. Може да се каже, че все още съм в процес на настройване на тези четири струни, за да мелодията, която ще изсвиря бъде хармонична.

А.Л.Л.: Книгата се разпространява онлайн и чрез социалните мрежи. Имаш ли усещането, че си постигнал идеалната комбинация: да разкажеш едно много древно познание, използвайки съвременни технологии и по този начин да покажеш още веднъж, че всичко е свързано помежду си?

М.Т.: Мисля, че преди всичко е необходимо да разберем същността на еволюционния процес. Еволюцията се ръководи от взаимодопълването. При нея едно нещо се допълва от друго и така се заражда новото. Еволюционирането ни позволява да се приспособим към обкръжаващата ни среда, но също така и да проектираме реалността, която желаем. Не трябва да забравяме, че освен пасивни субекти, които се адаптират към своето обкръжение, сме и активни субекти, способни да променят тази среда. Комбинирането на старото с новото е начина, по който еволюционира природата. Пример за това е серията от числа на Фибоначи. В нея, всяко следващо число се образува от сумата на двете предхождащи го. Във времевото измерение това означава да сумираме миналото с настоящето и от този сбор да получим бъдещето. Както миналото, така и настоящето могат да ни дадат много и трябва да черпим от тях познания, за да можем да продължим да се развиваме. Онзи, който вижда в бъдещето единствено проекцията на настоящето, без да има в предвид миналото, не еволюционира, а върви към упадък и започва да вижда собственото си унижощение като единствена възможност за зараждането на нещо ново. Това внезапно появяване на новото, чрез разрушаване на старото, се нарича революция. Ако трябва да избирам, предпочитам новото да настъпи по прогресивен начин, а не рязко и грубо и затова се опитвам да разбера уроците, които ни дава миналото. Времето се върти в кръг, така че един миг от най–далечното минало може да съответсва на един миг от най–близкото бъдеще.

А.Л.Л.: В едно от писмата, ти ми коментира, че България е място, на което искаш да обърнеш по–специално внимание. Можеш ли да ни разкажеш нещо повече за това и мислиш ли в бъдеще да посветиш повече време за проучвания по тази тема?

М.Т.: Роден съм в малко село в Пиринеите. В този район преди осем века е съществувало едно духовно движение, наречено катарство. В същия период, в югоизточната част на днешна Франция и Каталуния, се е практикувало изкуството на трубадурите (trovar, дума, която в настоящето означава на каталунски откривам). Катарите са вярвали в прераждането, били са вегетарианци, живеели са в общности и са признавали само две йерархични нива: това на посветените или съвършените и на непосветените. Счита се, че това кредо е възникнало от масовото изселване на богомилите, в резултат на преследването им в България от византийците, които искали да покръстят населението в православната религия. Същите преследвания са претърпели катарите от католическата църква, два века по–късно. Последният посветен катар, преди да бъде изгорен на кладата като еретик, предсказва, че седем века след това, т.е. в нашия век, лавровата клонка ще се раззелени отново. Тази лаврова клонка не е катарството, нито изкуството на трубадурите, което се е практикувало в тези земи, нито кабалата на юдеите, която също се е зародила по това време и в същата географска зона. Лавровата клонка е онова духовно просвещение, което е възникнало през 13 век на територията на предишното Вестготско кралство и в което са взели участие християни, евреи и мюсюлмани. Аз тълкувам камъните куйа и изкуството да откриеш себе си като продължение на това познание, но ги свързвам с древната мъдрост на първите обитатели на американския континент и също така с някои учения от Далечния Изток. Когато книгата беше преведена на български език и оценявайки помощта, която ми оказваш за разпространението й, първото нещо, което видях е отново тази връзка между катари и богомили. Мостът, издигнат между твоята и моята родна земя е все още там и чувствам, че седем века след смъртта на последния посветен катар, ще преминем по него заедно. Вярвам, че България ще изиграе важна роля, тъй като е една много богата духовно страна и тъй като именно там са се зародили много от идеите, които споменах по–горе.

А.Л.Л.: И последният ми въпрос е свързан с вечното търсене на много философи и мислители да разшифроват произхода на доброто и злото. Ти си от тези, които смятат, че човек е добър по природа, или противоположното – зъл по природа?

М.Т.: Добро и зло са две двойствени понятия, което ги прави относителни. Зависят от гледната точка. Но имайки в предвид, че ме питаш за нашето естествено състояние, онова, което притежаваме от първоначалния миг на нашето съществуване, бих казал, че според моите разбирания, това първоначално състояние не е свързано нито с доброто, нито със злото, а по–скоро с невинност, когато го възприемаме откъм положителната му страна и с невежество, когато го погледнем откъм отрицателната му страна. Невинност (чистота) или невежество (незнание) също са две двойствени понятия, но описват по–добре първоначалното състояние на човешкото същество. Ние губим ‘невежата’ невинност, когато тя започва да се смесва с опита и я възстановяваме едва когато успеем да премахнем невежеството в нея. И как го премахваме? Чрез знания, които придобиваме с опита. Както казва английският поет и художник Уилям Блейк „от невинността преминаваме към опита, за да достигнем до невинността, която се намира отвъд опита”. Камъкът куйа, който описва този процес е този на Облака и е съставен от елемента Вода върху елемента Въздух. Първоначалното състояние е невинността, изразена нехармонично, т.е. чрез невежеството. Това ни причинява объркване, незнание. Опитът малко по малко ни носи знания, следователно яснота. Крайното състояние е яснотата, изразена чрез хармонична енергия. В процеса на развитие невинността, която мислехме, че сме оставили назад, отново става необходима, но този път не като противоположност на познанието, т.е. невежество, а като негово допълнение, т.е. като хармоничен израз на това невежество. Когато наистина разберем петте основни взаимоотношения в природата и как те са свързани помежду, се сдобиваме с един много важен инструмент с помощтта, на който можем да започнем духовното пътуване отвъд разума. Така се научаваме да тълкуваме структурата присъща на разума и физическата реалност, която той проектира, да преминем отвъд нея и да открием себе си, нашето истинско аз. Така от гъсеници се видоизменяме в пеперуди. Под формата на човек – пеперуда достигаме до крайния стадий на човешката природа, този който можем да наречем чист или свят.

А.Л.Л.: Благодаря ти от все сърце за отзивчивостта и за това интервю, от мое име и от името на читателите. Желая ти винаги да откриваш вдъхновение – за книгата, която пишеш в момента и за тези, които ще я последват, за всички твои проекти и за всичко, което правиш.

Книгата Изкуството да откриеш себе си се разпространява свободно в интернет.

Можете да я прочетете тук:

https://bul-imaginal.atavist.com/the-art-of-finding-ourselves-book1

или чрез страницата във Фейсбук – Изкуството да откриеш себе си.

Към онези читатели, на които им хареса творбата, авторът отправя покана да направят минимално дарение. Той се задължава да използва насъбраните средства за социални проекти или свързани с опазването на околната среда

Ако публикацията Ви хареса, моля споделете я в социалните мрежи или натиснете Follow долу вдясно.

Благодаря Ви и до нови срещи!

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s