Професия: преводач (3)

За изкуствения интелект, интуицията и таланта

През 2010 г. научни сътрудници от Университета в Кеймбридж представят проекта Feedback Analysis for User adaptive Statistical Translation (FAUST) (б.а. – съвпадението на абревиатурата на проекта с името на немския литературен герой е напълно случайно, но навежда към размисъл за известен паралелизъм между тях). Този проект е насочен към разработване на системи за автоматичeн превод (АП), които не само да отговарят бързо и интелигентно на изискванията на потребителите, но и да се самозахранват от обратната връзка с тях. С други думи, за разлика от съществуващия до момента софтуер за АП, проектът FAUST позволява на потребителите да реализират постредактиране на предложения от системата превод и тези техни корекции да бъдат използвани след това в базата данни на системата. Прозорливо, нали?

През следващите години се появяват на бял свят и множество други системи и апликации за АП като MOSES (Университетът в Единбург), EUROMATRIX и EUROMATRIXPLUS, TRANSDUCENS (Университетът в Аликанте) и др.¹

По този начин постредактирането на текстове, преминали първоначално през АП, се превръща във все по-често използвана в преводната практика стратегия и в нея се инвестират много време и пари, тъй като е ясно, че в близко бъдеще тя ще е твърде изгодна. В същото време институции като Гугъл работят усърдно за усъвършенстване на АП, за да той бъде все по–перфектен.

През 2014 г. изследователи от Университета в Амстердам въвеждат използването на  изкуствени невронни мрежи, за да помогнат на системите за АП да превеждат думи в зависимост от контекста – нещо, което до този момент е било непосилно за машините. Тези мрежи представляват модели за обработка на информация, основаващи се на принципа, на който функционира нервната система при хора и животни и са широко използвани при изкуствения интелект.

Друг напредък в областта на АП е един негов вариант, който разработва институцията Гугъл и нейните учени. Създаденият от тях софтуер анализира изображения (рисунки, снимки и т.н.) и ги ‘превежда’ в словесно изречение. Един от примерите, които използва Гугъл, за да демонстрира новата система е този с „две пици върху горната част на котлон”; изречение, което ‘превежда’ снимка, показваща именно това.

Можем ли да говорим за неканени гости в професионалния сектор на преводачите и този път те да са роботи?

Заплаха ли е АП за професията на добрия преводач?

Тези и подобни въпроси се пораждат в мен всеки път, когато информация от типа на горепосочената стига до ушите ми и едновременно с това си спомням думите на един мой преподавател, че „професията на преводача няма да изчезне; просто всички преводачи ще се превърнат в постредактори”.

Вярно е, автоматизирането на процесите в областта на превода (като обобщено понятие) напредва с гигантски крачки. Но да се върнем в реалността, и не тази на суперразвитите технологии. На всеки един от нас, бил той професионален преводач или просто притежател на Фейсбук профил, му се е наложило или са му наложили поне веднъж да се допита до автоматичен преводач (ще се въздържа от примери). И всеки един от нас е могъл бързо да си даде сметка, че автоматичният преводач превежда буквално, без да има в предвид многобройните нюанси на значението на думите, нито контекста, нито синтаксиса, нито граматичните форми. Възможно е създаденият до момента софтуер за АП да улеснява и ускорява работата на някои от професионалните преводачи, най–вече в областта на търговските и маркетингови отношения, международни организации и администрации, при преводи на документи (заклети преводачи) и др.

Но какъв би могъл да бъде приносът му в литературния превод? —По–скоро той е немислим.

Мануел Родригес Риверо нарича в една своя статия литературния преводач скрит автор. Т.е. това е този, който след автора, но преди читателя, е трябвало да прочете литературното произведение и да вземе важни решения за това, как най–добре да предаде значението на оригиналния текст и без този последният да изгуби от стойността си по време на  пътуването от автора до читателя.

Преводачът–робот има нужда от прецизно зададени правила на действие, докато една голяма част от труда на преводача–човешко същество е творчески труд. Затова той не следва правила, той ги сътворява.  Преводачът–човешко същество освен че подменя текст, написан на един език с неговото съответствие на друг език, добавя и допълнителна стойност на превода, защото той (за разлика от робота) е способен да подбере думите, които най–точно отразяват интонацията и настроението на съобщението, което трябва да достигне до читателя.  Той може да улови иронията и сарказма, ако има такива, или да разшифрова езиковите словосъчетания и изрази, характерни само за дадения език. И всичко това, за да предаде емоциите, заложени в оригиналния текст. До момента никоя машина не притежава това ниво на интуиция и талант.

В заключение, макар и пишейки тази публикация в главата ми да звучи песента “Video killed the radio star”, единствено бих искала да апелирам за спокойствие. Реална заплаха, колкото и потенциална да изглежда тя за професионалните литературни преводачи не съществува. Бъдещето не се задава толкова черно, колкото някои се опитват да го обрисуват. Нека не се страхуваме от светкавичното разрастване на модерните технологии и навлизането им в нашия професионален сектор. Напротив, нека ги приемем и дори да се обогатим от тях, доколкото е възможно, нека те улеснят и оптимизират нашия труд.

Но не падайте духом, поне докато на роботите не им сложат душа!

________________________

¹ Автоматичните преводачи в мрежата,  Мария Ампаро Алсина Каудет (2011, CVC. El Trujamán)

 

Ако публикацията Ви хареса, моля споделете я в социалните мрежи или натиснете Follow долу вдясно.

Благодаря Ви и до нови срещи!