Професия: преводач (5)

Въображаемите преводачи (10)

От Пабло Моиньо Санчес

1.

Младеж превежда разказ, публикува го, скоро получава писмо от разгневен непознат, младежът отива у тях, разменят текстовете, еднакви са, каква изненада.

2.

Млад писател превежда разказ, публикува го в списание, скоро след това получава гневно писмо от разярен непознат, той е преводач и твърди, че преводът е негов, младежът отива у тях, за да го успокои и му демонстрира, че не е плагиатствал от него, тогава разменят текстовете си и действително те са еднакви, каква изненада.

3.

Млад испански писател превежда разказ от бележит френски романист, публикува го в списание, чийто главен редактор е баща му, скоро след това получава гневно писмо от разярен непознат, той е признат преводач и твърди, че преводът, публикуван от младежа е негов, младежът още същия следобед отива у тях, за да го успокои и му демонстрира, че не познава никакъв предишен превод и естесвено не е плагиатствал от него, че несъмнено трябва да става въпрос за някаква грешка, тогава си разменят текстовете, които по чудо и в действителност са еднакви, и тогава що за изненада, или вероятно не толкова.

4.

Млад испански писател, бъдещ член на Френската академия за хумор, превежда разказ от бележит френски романист, бъдещ нобелов лауреат за литература, и го публикува в литературно списание, чийто главен редактор е баща му, също така адвокат и бъдещ политик от Либералната партия, но скоро след това, може би, още през същата седмица, младият писател получава гневно писмо от разярен непознат, който живее в същия град (намираме се в Мадрид, през 1908 г.), и се оказва, че този човек не само е признат преводач, но освен това години наред е превеждал и публикувал пълните творби на бележития френски романист, и сега твърди, че преводът, публикуван от младежа в литературното списание е негов, така че младежът, придружен от редактора на публикацията, т.е. баща му, още същия този следобед отива у тях, за да го успокои и му демонстрира с всички възможни средства — чернови с дати, пълни със задрасквания и корекции —, че той не е знаел за съществуването на какъвто и да е предишен превод и естествено не е плагиатствал и няма да плагиатства никога нищо, така че несъмнено трябва да е някаква грешка, и тогава младият писател и признатият преводач разменят недоверчиво текстовете си и се оказва, че двата разказа по чудо и в действителност са еднакви, и тогава двамата се споглеждат един друг объркани, каква изненада, възкликват, или вероятно не толкова, си помисля и ще напише единият от тях някога в авобиографията си, може би един преводач трябва да съвпадне с друг, ако преводът е верен и затова законът не би трябвало да повелява различия в преводите, а напротив, един идентичен, и да са като сянка на едно и също тяло, въпреки че са много тези, които превеждат едно и също произведение.

5.

Напоследък преводачката се повтаря повече от развалена грамофонна плоча. Изморена да говори за все за едни и същи теми ѝ хрумва да потърси произволно в CORDE1 някаква идея, която след това да ѝ послужи като изходна точка. Но за съществителното име превод се появяват не по–малко от 2651 резултата в 755 документа. Така че решава да доуточни още малко и се запитва относно различните определения на думата превод през вековете. Тогава написва «преводът е» и измежду деветте резултата, които получава, открива един цитат, с който не може да бъде повече в несъгласие, но който въпреки всичко е интересен и заинтригуващ като полицейски роман и който тутакси изрисува усмивка на лицето ѝ и веднага я отвежда в дигиталния архив за вестници и след това неуспешно в кварталната библиотека и по–нататък в Нациолната и после кой знае къде, защото от онзи момент нататък не може да премахне историята от главата си, и която казва така:

Запознавам се с Руис Контрерас, защото получавам негово писмо във връзка с появилия се в „Прометей“  разказ на Анатол Франс в превод, който той смята за негов. За да го успокоим отиваме аз и баща ми да го видим и аз дето бях превел онзи разказ директно от френски се изненадвам от идентичността му и което ме кара да поддържам теорията, че един преводач трябва да съвпадне с друг, ако преводът е верен и затова законът не би трябвало да повелява различия в преводите, а напротив, един идентичен, и да са като сянка на едно и също тяло, въпреки че са много тези, които превеждат едно и също произведение.

Рамон Гомес де ла Серна, Automoribundia, Буенос Айрес, Судамерикана, 1948 г.

  1.  Corpus Diacrónico del Español – база данни от текстове от всички епохи и места, където се е говорил испански език, от неговото възникване до 1974 г.

 

За автора:

Пабло Моиньо Санчес (Мадрид, 1980 г.) е млад испански преводач и писател. Превеждал е от френски език автори като Жорж Перек, Реймон Кьоно, Жюлиен Грийн, Албер Лондр и Риад Сатуф. Като писател е съавтор на „Наръчник за метриката в испанската поезия” (2005) и на поредицата статии „Въображаемите преводачи”, публикувани в списание „El Trujamán“.

Самият Пабло, вдъхновен от групата за експериментална литература Улипо, се самоопределя по следния начин:

„Не е руснак, нито кореец, нито иранец, нито моряк, нито музикант, нито анемона, нито таралеж, във всеки случай гарван (corvux corax); не търгува с дървени чехли, нито с маски, нито с магнити, нито яде корени, скрит в убежище, нито е душата на компанията, нито чества годишнини, нито отправя молитви в тъмни пещери; нито е вдлъбнат, нито изпъкнал, нещо обичайно, не мислете ли — той е всеяден, консумира череши през лятото, ябълки през зимата, ориз с месо в петък; живее по инерция, вълнува се от дребни неща, (знае много мръсни рими); роди се, порастна, върви, понякога се смее като забавно дете, напредва или просто се движи, или поне така си мисли.”*

*Оригиналният текст на тази кратка автобиографична справка е написан от Пабло Моиньо Санчес според едно от ограничнията на Улипо, наречено липограма на затворника и според което един затворник трябва да напише на малко парче хартия съобщение, използвайки само буквите: a, c, e, m, n, o, r, s, u, v, w, x, z, i.

 

Оригинално заглавие: Los traductores imaginarios (10)

Автор: Pablo Moíño Sánchez

Публикация: Списание El Trujamán, 07-Април-2017 г.

Фотография: Виолета Апостолова/Leti photography

Превод от испански: Антоанета Л. Лазарова

 

Ако публикацията Ви хареса, моля споделете я в социалните мрежи или натиснете Follow долу вдясно.

Благодаря Ви и до нови срещи!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s