За автора, преводачката и приятелството…

Неотдавна прочетох статия, която твърде много ме заинтригува и развълнува. Днес си я припомням и желанието ми е да я споделя с вас, моите читатели. Главните герои в публикацията са авторът и преводачката.

Авторът

На 2 януари тази година, все още неугаснали последните отблясъци на отминалата новогодишна нощ, близки, приятели, колеги, читатели, последователи, съмишленици, критици, интелектуалци и артисти от цял свят се сбогуваха с Джон Бергер.

Английският поет, писател, критик и художник остави след себе си неизмеримо наследство от рисунки, романи, стихове, есета, киносценарии, пиеси, статии и рецензии с литературна и художествена критика. Категоризиран като един от най–влиятелните писатели за своето време, Джон Бергер винаги е служил като мост между обикновените хора и великите майстори на европейското изкуство. Чрез есетата си и критичните бележки, английският автор успява да открие отговорите на многобройните въпроси, поставени от съвременния визуален свят.

През 1972 година Джон Бергер започва да работи като водещ на телевизионното предаване Ways of Seeing, което има за цел да анализира как по–точно различните начини на гледане засягат формите на интерпретиране на изкуството. Програмата е високо оценена, получава различни награди, предизвиква истински поврат в теорията на изкуството и през същата година се издава и едноименната книга, превърнала се в задължително заглавие за изучаващите теотия на изкуството и визуална комуникация.

Преводачката

Дни след кончината на ерудита, испанската преса разпространи трогателно, прощално, в същото време благодарствено и твърде неочаквано писмо от една по–различна от останалите читателка, почитателка и приятелка – неговата преводачка на испански език Пилар Васкес. В тази нейна изповед озаглавена „Кратка бележка до Джон Бергер“, Пилар Васкес си задава въпроса нормално ли е една преводачка да оплаква авторът, когото превежда:

„Скъпи Джон,

Върху бюрото ми стои твоят последен сборник от есета. «Портрети». Когато научих, че си си отишъл завинаги, пръстите ми набираха на клавиатурата една твоя фраза. Първото нещо, което си помислих, спомняйки си едно твое есе за Джак Йейтс, бе дали отсъствието ти щеше да промени с нещо смисъла на онази фраза. И тогава се разплаках. Нормално ли е една преводачка да оплаква авторът, когото превежда? Но как да не скърби за него, когато авторът, в случая – ти, винаги е поддържал връзки на сътрудничество, приятелство и равенство със своите преводачи. Когато във всеки един момент е показвал към тях безграничното си великодушие.”

Пилар Васкес е превела множество романи, работейки за различни испански издателства. Също така, нейни са преводите на по–голямата част от творбите на Бергер и с това тя се превръща в човека дал гласност на неговите идеи на испански език. Отношенията ѝ именно с този автор прекрачват прага на професионалния формализъм и се превръщат в много по–дълбоки човешки взаимоотношения. Затова авторката продължава писмото си така:

“Тези дни препрочетох някои от писмата ти и във всички тях откривам чувствата, взаимността и разбирането към труда на тези, които предават думите ти на други езици и които единствено прехождащият между два езика е способен да демонстрира. Само с няколко реда от статията «Автопортрет» ти казваш много повече относно превода, отколкото специализираните учебници в няколко свои глави:

«Четем и препрочитаме думите от оригиналния текст с цел да преминем през тях и по този начин да достигнем, да се докоснем до гледката или преживяването, които са ги предизвикали. Тогава вземаме това, което намираме там, онова малко нещо треперещо и почти нямо и го поставяме при езика, на който превеждаме. Веднъж сторили това, идва ред на главната задача, която се състои в това да убедим езикът-амфитрион да приюти, да приветства за добре дошло това ‘нещенце’, което чака да бъде сглобено и да проработи.»

Вероятно защото ти пишеше от тази позиция, от това познание, от този опит, текстовете ти са така лесно преводими и събуждат въображението на тези, които ги превеждат, отнасят ги толкова надалеч.

Прощавам се с теб, Джон, с една фраза заета от същото есе, което споменах в началото: приживе ти бе източник на вдъхновение за мнозина, а сега ще бъдеш вече завинаги нашия учител, «учител, който ни учи да не губим надежда».

Благодаря ти много.”

Приятелските взаимоотношения между Джон Бергер и неговата преводачка са само един малък пример за това как професионалните отношения прекрачват прага на формалността и се превръщат в чисто човешки взаимоотношения. Може би в литературния превод това е не само неизбежно, но и необходимо. И защо не, след като крайният продукт е именно плод на симбиозата между двамата автори. При всички случаи, връзката между писател и преводач е крайно необходима и е твърде изненадващо, ако тя не възникне. Кой по–добре от самия автор би обяснил на преводача своите идеи и намерения и никой както него не би му разшифровал текста, не би разкрил истинския замисъл или подчертал, това което си заслужава да бъде подчертано.

Следователно, да – съвсем нормално е една преводачка да оплаква автора, когото превежда.

Фрагменти от писмото на Пилар Васкес,

публикувано във вестник ABC.es на 19-01-2017

Превод от испански: Антоанета Л. Лазарова

Ако публикацията Ви хареса, моля споделете я в социалните мрежи или натиснете Follow долу вдясно.

Благодаря Ви и до нови срещи!

Въображаемите преводачи (10)

От Пабло Моиньо Санчес

1.

Младеж превежда разказ, публикува го, скоро получава писмо от разгневен непознат, младежът отива у тях, разменят текстовете, еднакви са, каква изненада.

2.

Млад писател превежда разказ, публикува го в списание, скоро след това получава гневно писмо от разярен непознат, той е преводач и твърди, че преводът е негов, младежът отива у тях, за да го успокои и му демонстрира, че не е плагиатствал от него, тогава разменят текстовете си и действително те са еднакви, каква изненада.

3.

Млад испански писател превежда разказ от бележит френски романист, публикува го в списание, чийто главен редактор е баща му, скоро след това получава гневно писмо от разярен непознат, той е признат преводач и твърди, че преводът, публикуван от младежа е негов, младежът още същия следобед отива у тях, за да го успокои и му демонстрира, че не познава никакъв предишен превод и естесвено не е плагиатствал от него, че несъмнено трябва да става въпрос за някаква грешка, тогава си разменят текстовете, които по чудо и в действителност са еднакви, и тогава що за изненада, или вероятно не толкова.

4.

Млад испански писател, бъдещ член на Френската академия за хумор, превежда разказ от бележит френски романист, бъдещ нобелов лауреат за литература, и го публикува в литературно списание, чийто главен редактор е баща му, също така адвокат и бъдещ политик от Либералната партия, но скоро след това, може би, още през същата седмица, младият писател получава гневно писмо от разярен непознат, който живее в същия град (намираме се в Мадрид, през 1908 г.), и се оказва, че този човек не само е признат преводач, но освен това години наред е превеждал и публикувал пълните творби на бележития френски романист, и сега твърди, че преводът, публикуван от младежа в литературното списание е негов, така че младежът, придружен от редактора на публикацията, т.е. баща му, още същия този следобед отива у тях, за да го успокои и му демонстрира с всички възможни средства — чернови с дати, пълни със задрасквания и корекции —, че той не е знаел за съществуването на какъвто и да е предишен превод и естествено не е плагиатствал и няма да плагиатства никога нищо, така че несъмнено трябва да е някаква грешка, и тогава младият писател и признатият преводач разменят недоверчиво текстовете си и се оказва, че двата разказа по чудо и в действителност са еднакви, и тогава двамата се споглеждат един друг объркани, каква изненада, възкликват, или вероятно не толкова, си помисля и ще напише единият от тях някога в авобиографията си, може би един преводач трябва да съвпадне с друг, ако преводът е верен и затова законът не би трябвало да повелява различия в преводите, а напротив, един идентичен, и да са като сянка на едно и също тяло, въпреки че са много тези, които превеждат едно и също произведение.

5.

Напоследък преводачката се повтаря повече от развалена грамофонна плоча. Изморена да говори за все за едни и същи теми ѝ хрумва да потърси произволно в CORDE¹ някаква идея, която след това да ѝ послужи като изходна точка. Но за съществителното име превод се появяват не по–малко от 2651 резултата в 755 документа. Така че решава да доуточни още малко и се запитва относно различните определения на думата превод през вековете. Тогава написва «преводът е» и измежду деветте резултата, които получава, открива един цитат, с който не може да бъде повече в несъгласие, но който въпреки всичко е интересен и заинтригуващ като полицейски роман и който тутакси изрисува усмивка на лицето ѝ и веднага я отвежда в дигиталния архив за вестници и след това неуспешно в кварталната библиотека и по–нататък в Нациолната и после кой знае къде, защото от онзи момент нататък не може да премахне историята от главата си, и която казва така:

Запознавам се с Руис Контрерас, защото получавам негово писмо във връзка с появилия се в „Прометей“  разказ на Анатол Франс в превод, който той смята за негов. За да го успокоим отиваме аз и баща ми да го видим и аз дето бях превел онзи разказ директно от френски се изненадвам от идентичността му и което ме кара да поддържам теорията, че един преводач трябва да съвпадне с друг, ако преводът е верен и затова законът не би трябвало да повелява различия в преводите, а напротив, един идентичен, и да са като сянка на едно и също тяло, въпреки че са много тези, които превеждат едно и също произведение.

Рамон Гомес де ла Серна, Automoribundia, Буенос Айрес, Судамерикана, 1948 г.

1.  Corpus Diacrónico del Español – база данни от текстове от всички епохи и места, където се е говорил испански език, от неговото възникване до 1974 г.

 

За автора:

Пабло Моиньо Санчес (Мадрид, 1980 г.) е млад испански преводач и писател. Превеждал е от френски език автори като Жорж Перек, Реймон Кьоно, Жюлиен Грийн, Албер Лондр и Риад Сатуф. Като писател е съавтор на „Наръчник за метриката в испанската поезия” (2005) и на поредицата статии „Въображаемите преводачи”, публикувани в списание „El Trujamán“.

Самият Пабло, вдъхновен от групата за експериментална литература Улипо, се самоопределя по следния начин:

„Не е руснак, нито кореец, нито иранец, нито моряк, нито музикант, нито анемона, нито таралеж, във всеки случай гарван (corvux corax); не търгува с дървени чехли, нито с маски, нито с магнити, нито яде корени, скрит в убежище, нито е душата на компанията, нито чества годишнини, нито отправя молитви в тъмни пещери; нито е вдлъбнат, нито изпъкнал, нещо обичайно, не мислете ли — той е всеяден, консумира череши през лятото, ябълки през зимата, ориз с месо в петък; живее по инерция, вълнува се от дребни неща, (знае много мръсни рими); роди се, порастна, върви, понякога се смее като забавно дете, напредва или просто се движи, или поне така си мисли.”*

*Оригиналният текст на тази кратка автобиографична справка е написан от Пабло Моиньо Санчес според едно от ограничнията на Улипо, наречено липограма на затворника и според което един затворник трябва да напише на малко парче хартия съобщение, използвайки само буквите: a, c, e, m, n, o, r, s, u, v, w, x, z, i.

 

Оригинално заглавие: Los traductores imaginarios (10)

Автор: Pablo Moíño Sánchez

Публикация: Списание El Trujamán, 07-Април-2017 г.

Фотография: Виолета Апостолова/Leti photography

Превод от испански: Антоанета Л. Лазарова

 

Ако публикацията Ви хареса, моля споделете я в социалните мрежи или натиснете Follow долу вдясно.

Благодаря Ви и до нови срещи!

Въображаемите преводачи (5)

От Пабло Моиньо Санчес

 

Тази дума не се използва там, където живея, тази дума звучи нелепо, тази дума я употребяваше много често един мой учител, с тази дума искаш да ми наложиш определен начин на мислене, тази дума не я използва никой вече, тази дума не звучи естествено, тази дума не е неутрална, тази дума не е обективна, тази дума ми разваля настроението, тази дума ми оправя настроението, тази дума е прекалено дълга, тази дума е много звучна, тази дума звучи приглушено и гърлено, тази дума е единственият възможен вариант в този контекст, тази дума може да не се понрави на много читатели, ако напишеш тази дума, се подразбира, че вземаш страна и то по съвсем неприличен начин, да напишеш тази дума в днешни времена е равностойно на революция, прави каквото искаш с тази дума, тази дума е идеологически неясна, когато прочета тази дума ме обзема огромна тъга, как е възможно от безброя думи, които имаш на разположение, да използваш именно тази дума, не се оставяй тази дума да предопредели останалата част от работата ти, кажат ли ми империализъм тази дума автоматически ми идва на ум, стига си я мислела тази дума, ако бях коректор, щях да махна тази дума, ако бях редактор, нямаше да позволя в нито една моя книга да се публикува тази дума,  аз съм информатик и смятам, че никога не бих употребил тази дума, като че ли нямам други проблеми, че да мисля за тази дума, тази дума не е никак комерсиална, тази дума е прекалено комерсиална, тази дума е включена в речника на Кралската Испанска Академия едва през 1984 г., тази дума я прочетох в един роман от 1957 г., за тази дума излизат осем резултата в CORDE¹ и пет са на Брайс Еченике, тази дума произлиза от езика на испанските цигани, тази дума е от Средновековието, тази дума ни връща в Ранния барок, тази дума е от сайнете², видя ли какво казва Короминас³ за тази дума, сега ще се окаже, че най–трудното нещо в книгата ти е тази дума, зад тази дума се крие една ожесточена борба на икономически интереси, на мен тази дума ми е абсолютно безразлична, трябва да прецениш дали общия тон на оригинала позволява да използваш тази дума, против съм тази дума не толкова от идеологически съображения, колкото от фонологически, аз не използвам тази дума в моя речник, ако тази дума е която ти би казала, тогава не се колебай, с тази дума понижаваш нивото на персонажа, с тази дума плюеш в лицето на седемдесет и пет процента от читателите ти, тази дума не се е използвала по времето на събитията, за които се разказва в книгата ти, тази дума звучи грозно, ако използваш тази дума, ще си проличи какви са намеренията ти, тази дума е като подправка във вкусна гозба, с тази дума опетняваш автобиографията си, честно казано, изненадва ме как в нито една от всичките магистърски и докторски степени дето учи, не са те подготвили за тази дума, ако тази дума ти харесва, използвай си я у вас, тази дума е по–добре да не я пипаш повече, добре ще е да пишем тази дума повече, не мога да повярвам, че още се главоболиш с тази дума, тази дума ме отегчава, тази дума ме ентусиазира, тази дума е като алеф (първата буква в староеврейската азбука), в последно време ми пишеш само, за да ми говориш за тази дума.

След един дълъг и изтощителен работен ден преводачката записа в дневника си:

Цяла сутрин коригирах черновите на последния ми превод и махнах думата тъпак.

Следобед я добавих отново.

_________________________

1. Corpus Diacrónico del Español – база данни от текстове от всички епохи и места, където се е говорил испански език, от неговото възникване до 1974 г.
2. Sainete (исп. език) – популярна комична пиеса.
3. Joan Coromines i Vigneaux – испански филолог, лексикограф и етимолог, 1905 – 1997 г.

 

Оригинално заглавие: Los traductores imaginarios (5)

Автор: Pablo Moíño Sánchez

Публикация: Списание El Trujamán, 29-Март-2016 г.

Фотография: Виолета Апостолова/Leti photography

Превод от испански: Антоанета Л. Лазарова

 

Ако публикацията Ви хареса, моля споделете я в социалните мрежи или натиснете Follow долу вдясно.

Благодаря Ви и до нови срещи!