За супергероите, злодеите и езиковия тероризъм…

Днес ще бъда критична, недоволна, възмутена, скандализирана и дори сърдита. Затова ще критикувам, недоволствам, ще се възмущавам, скандализирам и дори ще се сърдя. Но най–вече ще викам за помощ!

Преди известно време чух как майка ми, която смятам за твърде интелигентна и образована жена, възкликна четейки един български вестник:

„В едно изречение, съставено от четири думи, три от тях не знам какво означават.”

Не се изненадах. Трите непознати за нея думи, всъщност бяха английски, но написани с букви от българската азбука. Откъде да подозира тя, че вече трябва да чете български вестници с английско–български речник в ръка. Запазих самообладание и почти забравих случилото се. Междувременно брифинг, екшън, хепънинг, шопинг, трейдинг, мол и други подобни си щъкаха доволни около мен.

По–късно избухна взривът. Детонаторът бе поставен в социалната мрежа, когато почти едновременно елитна издателска къща горещо ми препоръча буктрейлъра на новата си книга и също толкова популярен бар ми предложи новите си брандирани кейсове от естествена кожа.

Можахте току що да си представите моето изражение на учудване, примесено с недоумение, нали?

Потърсих думи, които биха могли да заместят понятието буктрейлър, но вместо това попаднах на дълги статии, обясняващи в какво точно се състои „този иновативен начин за маркетинг и реклама” и не само това. Оказа се, че „тази нова, съвременна тенденция към трейлърмейкърство върху книги може да се обясни и логично да се обвърже с влиянието на стремително развиващата се визуална култура”.

Защо българският език стана непонятен или защо вече не разбираме съвременния, променен български? Реших да се гмурна в необятната морска шир на езикознанието и да потърся някакъв логичен отговор на тези въпроси. Почти щях да се удавя.

Като начало се допитах до българския тълковен речник, където открих следните определения:

• Чуждица – ненужно заета дума от чужд език, която има съответствие в родния
• Заемка – дума, заета от чужд език, обикновено за назоваване на ново понятие

Извод: заемките са добрите герои (супергерои, чиито имена предимно завършват с ‘man’), тъй като обогатяват езика и нямат равностоен заместител, а чуждиците са лошите (злодеи с обикновено трудни за произнасяне имена) – опитват се да заместят съществуващите български думи.

Също така, езиковедите говорят за адаптиране на чуждите думи в родния език. Тази адаптация се изразява в оформление на чуждите думи спрямо морфологични, графични, фонетични и синтактични норми на българския език. С дуги думи, можем да говорим за фонетична, граматическа или смислова адаптация. Резултат от процеса на адаптиране на чуждите думи е тяхното последващо асимилиране в разговорния и книжовния език.

С радост установих, че донякъде граматическата адаптация на английските думички е правилно въведена. Например, граматически правилни глаголни форми: аз пействам, ти пействаш, той пейства… ние ъпдейтваме, вие ъпдейтвате, те ъпдейтват.

Въпреки това, критерият за определяне на коя чужда дума е чуждица и коя е заемка продължаваше да ми бъде блудкав и неясен. Например, английската дума уикенд (weekend). Би трябвало да я класифицираме в групата на чуждиците, тъй като има свое съответстие в родния език. Но не смятам, че тя ‘замърсява’ езика ни. Какви асоциации създава в нас един край на седмица? Бих казала: нулеви. Но какво се получава обаче, когато споменем думата уикенд? Хиляди планове за добре прекарано свободно време разцъфват пред очите ни и положителните емоции се превръщат в нещо видимо и осезаемо. Уикендът е желан и дългоочакван, а краят на седмицата е просто един край.

Но да се върна на опитите ми да си обясня все по–масовото използване най–вече на английски думи в нашия език. Реших да потърся значението на термина англицизъм и така може би да ударя в десетката, но отново ударих на камък.

• Англицизъм – дума или обрат, свойствени на английския език

А на българския…?

Разбира се, терористичните атаки не са от вчера, нито от последните месеци. Още през 2008 г. проф. Владимир Левчев публикува статията „Език, литература и идентичност”, където можем да прочетем:

„Отсъствах от България 13 години и в Америка започнах да пиша на два езика. Но завръщайки се в родината си, с изумление установих колко много английски думи са ме изпреварили – пристигнали са в България докато ме е нямало. Чувам и виждам написани с кирилица думи като имидж, лайфстайл, билдинг и екшън план.”

Осем години по–късно, това явление е в пълния си апогей. И ако продължаваме да употребяваме все повече и повече английски думи, след още осем, можем да помислим за издаване на „Червена книга на застрашените от изчезване български думи”. И дори може някой трейлърмейкър да ѝ направи буктрейлър.

Съвсем нормално и естествено е всеки един език да се развива, обновява, модернизира и еволюционира и нямам нищо против това. Но тези нормални и естествени процеси не включват безразборното, гротескно и лишено от логика и критерии изписване на английски думи с кирилица, когато съществуват техни български съответствия. Защо всеки път, когато отварям страница в интернет имам странното усещане, че ми насочват пистолет? А те просто ме предупреждават: „Този сайт използва бисквитки”.

Ами или страницата използва бисквитки или сайта – кукис. Не е ли така?

Възможно ли е както цивилизацията някога, през 21 век да сме криворазбрали и езиковата модернизация и глобализация?

Изписването на английски думи с кирилица и интегрирането им с лека ръка в книжовния език не е признак на жизненост на езика, както се опитват да ни убедят някои ерудити от БАН. Напротив, този процес е по–скоро инволюция, отколкото еволюция.

Преди няколко дни отпразнувахме националния празник на България. Само един щрих във връзка с честването. Къде се изгубват патриотичният дух и националното съзнание при ежедневното упражняване на всичкия този езиков тероризъм? Защо вместо да развяваме знамена, да се бием в гърдите и порицаваме чуждите нации, не насочим тази енергия към съхраняване на родния език и култура?

Учители, писатели, културни дейци, книгоиздатели, рекламни агенти, журналисти и всички, работещи в средствата за масова информация, моля Ви! Всеки път, когато трябва да напишете английска дума с букви от българската азбука спрете, помислете и я заместете с нейното съответствие.

Ако не, да се хванем здраво, че наистина, идват опасни завои!

Ако публикацията Ви хареса, моля споделете я в социалните мрежи или натиснете Follow долу вдясно.

Благодаря Ви и до нови срещи!